04-04-2024 14:44
„Най-голямата ми надежда е да се върна у дома, в Киев, и всички да са добре“, споделя Олена Лобанова. Преди 2 години тя пристига в България с близките си. Питам я как се чувства тук и докато отговаря: „Добре, добре“, очите й започват да се пълнят със сълзи и трябва да спрем разговора за малко.
В началото започва да учи български, а в останалото време се разхожда много, докато не открива ново положително предизвикателство. „В трудни моменти човек трябва да работи с ръцете си“, казва Олена. И вероятно затова започва да посещава социалната работилница КаритАрт, където плете. Дейностите са част от проект, изпълняван от Каритас София и финансиран от Норвежкия финансов механизъм по Програма „Вътрешни работи“.
Веднъж в седмицата жените се събират. Олена плете шапки, анти-стрес топки (отлична играчка и за домашни любимци), ластици, предмети за съхранение и търси вдъхновение за нови неща. „Изкуството лекува! Вечер взимам куката, докато слушам аудио книги и се пренасям в друг свят.
А какво ме кара да се усмихвам ли? Внукът ми, слънцето, приятелите, цветята. Тук, в София намерих един много интересен храст, който посадих и когато се върна в Украйна ще взема със себе си.“
