12-04-2023 09:17
Представени от нас, те са:
Калина е позитивна и усмихната; харесва изкуството, разговорите и доброволческата работа. Ако я помолите, може да ви изпее „Синева“ на Диана Експрес, а сигурно и още много неща. Съвсем не между другото е младежки работник в младежкия център.
Николай обича народните танци, да си говори с вас и да помага. И от него струи ведрина и ентусиазъм. Според Гугъл, той е любимия млад човек на местните медии. Доказал е, че да си отличник изобщо не значи да си зубър. Обича икономическите науки и иска да остане в България. Работи и живее като медиатор в младежкия център.
Когато се съберат заедно, има много смях. Заляха и мен с него, докато си говорим за важни теми, като младежкия център и какво значи той за младите хора.
Как станахте част от младежкия център и как ви стана на сърце?
Калина: От почти 5 години. Първо се занимавах с администрация, но тук всички се включваме в събитията, така че участвах в организацията и помагах, където има нужда. Колкото повече навлизах, толкова повече откривах, че младежката работа все едно е правена за мен. Участвах в подбор на младежки работници и ме избраха, което не знаех, че може да ми е сбъдната мечта, но се оказа точно това.
Николай: Вече трета година съм част от екипа. Аз съм медиатор и това е моята първа работа. Всичко започна, след като в рамките на учебната 2019-2020 г. бях младежки омбудсман на град Пловдив. Имах среща с ръководството на центъра, за да видим какви неща можем да правим заедно. В продължение на една година развивахме активна съвместна дейност. А когато моят мандат изтече, започнах стаж в младежкия център и след това останах, като медиатор.
Какво е екипът на Младежкият център – колеги, приятели, семейство?
Калина: Младежката работа е свързана с много емоции, много даване от себе си и хората, които са отдадени на тази работа са заразени от нея и това супер много ни сплотява.
Николай: Като човек, който много обича математиката и статистиката, и изобщо всичко свързано с цифри. По мои изчисления, съм прекарал много повече време в младежкия център, отколкото със семейството и другите си приятели. Като добавим средата, в която се намираме, мисията и ценностите, които споделяме - приятелството се получава от само себе си.
Как виждате младите хора от позицията и контакта си с тях? Как бихте ги описали на възрастните, на които може да им е трудно да ги разберат?
Калина: За мен част от младежката работа е да бъда нещо като посланик и да разказвам на хората какво правим в младежкия център. И много често реакцията е с възклицания „Ама наистина ли? Младежи това са го инициирали? Такива ли са младите хора сега?“ И аз все по-разпалено продължавам да разказвам за всичко, което правим, защото младежките инициативи са супер вдъхновяващи. Така че младите хора, които срещаме, много голяма част от тях са мотивирани да сбъдват мечтите си, а другата част, когато посетят центъра, виждам едно щракване, което им дава посока да се замислят и да станат като първата група.
Николай: Младите хора за мен са…Младите хора сме/са…. (сте, окуражавам го, а Калина се смее). Ние сме като че ли едни неразгадаеми кътчета от природата, на които им трябва пространство, за да разкрият мислите, желанията и интересите си. Просто им е необходим човешкият поглед, за да покажат това на бял свят. Младежките центрове и младежката работа за мен позволяват младите хора да разкрият това необятно и пълно с потенциал и възможности и умения пространство.
Разглеждайки програмата на младежкия център за месец април - имате поне 20 различни събития на всякакви теми. И си мислех, ако двамата трябва да изберете едно нещо, което се случва в центъра и си е вашето нещо, което най-много ви харесва, кое би било то?
Заедно със смях: „Младежки форум!“
Калина: Супер любим ми е, защото идват млади хора от цялата страна. Във всяко издание има участници от предишните, както и нови такива. Освен програмата, която винаги подготвяме около някаква тема, се случват и събирания с китара в градинката, гледане на видео клипове и още… Става наистина един взрив от идеи и вдъхновения по сбъдването им. Всеки разказва нещо за себе си и иска да научи за другите
Николай: Обученията и работата в региона са ми любимата дейност. В което и място да отидем, аз все едно съм там за първи път и се срещам се за първи път с тези хора. Харесва ми чувството да помагам и представям любимите ми теми - финансова грамотност, предприемачество и изобщо идеята да се развиваш личностно. За мен, това са теми през които променяме съзнанието на младежите в малките населени места. Това е и дейността, която най-много ме вдъхновява да продължа да правя това което съм сега.
Най-голямото предизвикателство за мен, като младежки работник е…….
Калина: … излизането от една тема и влизането в друга. Винаги правим анкетно проучване, от което избираме темите за следващите ни събития. Това вкарване от тема в тема е най-голямото ми предизвикателство. Защото по част от темите аз съм много добре запозната, но по други влизам точно за да мога да разбера повече и да го покажа и разкажа на другите.
Николай: За мен предизвикателството е да обясниш на хората какво Е младежки работник и какво Е медиатор. В това число на младежите, на близките ни роднини и семейството. Защото, ако започнем да обясняваме с какво се занимаваме, списъкът ще стане толкова дълъг, че човекът ще спре да ни слуша. Това е предизвикателството – да обясниш с една дума, с едно изречение какво е това младежки работник и медиатор.
Сладко или солено – и двамата: СЛАДКО! (смеят се)
По домашно, на заведение или сред природата – пак и двамата: Сред природата!
Книгата, която сте чели скоро и ви е впечатлила?
Калина: „Истории от ръчния багаж“ на Георги Милков.
Николай: Една книга за предприемачество, то те са две: „Книгата за бизнеса“ – нещо като енциклопедия, която обхваща исторически личности, допринесли за предприемачеството. И още една: „Луд гений (Манифест за предприемачи)“ – дава идеята за креативността в предприемачеството и финансите и ни разказва за ролята на креативността и неформалните методи.
Малко хора знаят, че обичам….
Калина: Класическата филмова музика.
Николай: Че обичам да гледам хорър филми.
С коя песен бихте поздравили другия?
Калина: Слави и КуКу бенд – „Заедно“
Николай: Деси Добрева – „Песен за червената шапчица“
Освен, че базата тук е много яка, защо младежите трябва да дойдат поне веднъж в Младежки център Пловдив?
Калина: Защото ще го усетят, като своето място, в което могат да изразят себе си свободно.
Николай: За да направят нещо различно. За да разнообразят ежедневието си, университета, да оползотворят свободното си време в среща с техни връстници и хора, с които наистина ще им е приятно да прекарат времето си. И заедно с това си идва моментът на неформалното учене.
Калина: В края на всяко събитие имаме обратна връзка от участниците и много от тях ни казват точно това – харесваме младежкия център, защото това е мястото, в което говорим за теми, за които говорим и в училище, но тук начинът по който ги възприемаме е много по-лесен. И остава.
Част съм от младежкия център, защото искам да….
Калина: За да мога да дам шанса на младите хора, който и на мен ми е бил даден – да изразя себе си и да реализирам това което искам.
Николай: Искам да насоча, да разкажа за себе си, за това до какви изводи съм стигнал и да ги съпоставя с тези на младежите. Аз съм тук, за да комуникирам с младите хора. Това ми доставя удоволствие и се надявам и за тях да е така. Двустранният ефект и обмен на идеи – това е моята мисия. Трупаш, трупаш и в някакъв момент да предаваш натам – това е най-удовлетворяващото.