08-09-2022 09:46
От пролетта на 2022 г., повече от 750 възрастни хора с хронични заболявания и трайни увреждания, живеещи в Северозападна България, се възползват от нова услуга за постоянно следене на здравето с електронни устройства. Инициативата е на Българския червен кръст (БЧК), по проект, подкрепен от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. За да се получат нещата още по-добре, черпим от опита на Норвежката асоциация на местните и регионални власти. Застаряващо и разпръснато население са сред проблемите и на норвежкото общество. И за двете държави достъпът до здравни услуги е всеобщо гражданско право. В Норвегия въпросът е решен, като за това се грижат съществуващите 356 общини. Основна част от средствата в техния бюджет са заделени за полагането на здравни грижи.
В България голям проблем за много села, особено в Северозападна България, е обезлюдяването, липсата на лекарска помощ, трудният транспорт и застаряващото население. Как помага БЧК? В периода между 2012 и 2016 г., с помощта на Швейцария са създадени 4 центъра за домашни грижи в общини в Северозападна България. Обучени медицински сестри и домашни помощници посещават 700 души по домовете. Целта, най-общо казано, е нашите родители, баби и дядовци да имат достойни старини в своя дом. Следващата стъпка е направена с настоящия проект и възможността за наблюдаване на медицински показатели от разстояние, благодарение на електронна гривна и малък уред, който се поставя върху тялото. Информацията се събира и следи в специален център в гр. Враца, в който специалисти наблюдават 24 часа в денонощието и реагират при нужда. Там сме и ние, за да се срещнем с малкия екип, който работи зад екрана.
Как се избират нови потребители на услугата и от какво зависи дали ще носят само гривна, или и двата уреда?
Управителите на центровете за домашни грижи по места решават дали потребителят да ползва само гривна или и двата уреда. Това зависи най-вече от придружаващите заболявания. Например, ако има сърдечни заболявания, хипертония, прекарал е инсулт или инфаркт, по-често се нуждае от електрокардиограми и тогава от голяма помощ е по-сложният уред. Често след инсулт човек е застрашен от втори, като тук играе роля превенцията и събирането на данни за последващи прегледи
Как посрещат хората това ново и различно занимание?
В повечето случаи, първо ни търсят близки на самотни и/или хронично болни, за да предупредят да наблюдаваме някой. Те знаят, че е за добро. Някои от тези възрастни хора нямат дори телефон и нашите устройства са единствената връзка с тях
По отношение на използването на устройствата, 70% от потребителите се справят чудесно и сами, а на другите помагат домашните помощници от центровете.
Във всички случаи, интересът и към двата уреда е много голям. Колегите в малките села идват и ги питат „За нас кога ще има от специалната гривна“. Да бъдеш част от програмата създава у тях усещане за специалност. Самите пациенти също са по-спокойни, че някой следи здравословното им състояние и ако се случи нещо, ще има бърза реакция.
Какво виждате на екраните и как успявате да следите всички потребители?
Следим много показатели, сред които пулс, ниво на стрес, активност, крачки, респирация, кръвно, температура, положение на тялото и други. Цялата информация се трупа в база данни, към която добавяме наличните данни за придружаващи заболявания и приемани лекарства със съответните им странични ефекти. Много е важен и бутонът за подаване на сигнал при спешна ситуация, с който са снабдени по-сериозните устройства.
Каква е вашата роля, освен да регистрирате?
Всички служители са с медицинско образование и са преминали специално обучение за работа със системата. Важно е да кажем, че ние не поставяме диагнози и не предписваме терапии, но информацията, която събира системата, с която работим е много полезна при посещения при специалист.
Разкажете ни някой конкретен случай от ежедневната работа.
В тази работа се налага да работим с много институции. Лични лекари, спешна помощ, 112, Гражданска защита, Пожарна, спешни центрове. Важно е всички по веригата да си съдействат. Да има разбиране за дейността, която вършим. Имахме случай с мъж и жена потребители от Враца. Обажда ни се дядото – бабата е паднала вкъщи, а тя е с наднормено тегло и дядото не може да я вдигне. Моли ни за помощ и трябва да реагираме. Обадихме се на Бърза помощ, но линейката се забави. Беше студено, бабата вече един час е на земята, а дядото е притеснен. Звъним на лицето за контакт (за всеки потребител има такова, най-често близък роднина) и в Центъра за домашни грижи на БЧК в града – търсим различни варианти. Накрая помощ пристигна от няколко места почти едновременно. Хубавото е че се случват повечето в часово време, в което може да се реагира.
Проектът ще продължи поне до април 2023 г. и заедно с домашните помощници, Българският червен кръст ще достигне до още стотици хора в нужда. Надяваме се, че грижата ще се превърне в постоянна услуга, с ангажимент от страна на държавата. Повече информация можете да намерите на специално създадения сайт.