Мистичните пътешествия на Пер Гюнт

30-01-2023 09:54

 “Желанието ми беше зрителят да попадне в друго измерение и да се замисли за важните въпроси на живота и борбата на душата. Духовният свят на съвременния човек. Пер е като всички млади хора, които обикалят по света и искат да вземат от него.” – Катя Петрова, режисьор на „Пер Гюнт“

В първите месеци на 2022 г. „Пер Гюнт“ пристигна на българска сцена, пресъздаден от „Театър София“, като част от проекта „Пер Гюнт пътува“. Една година по-късно, вместо да се укроти (не че това е в неговата природа) Пер Гюнт тръгва на път из България и на театрални фестивали в Норвегия. Преди това да се случи, ние - поклонниците на Хенрик Ибсен и героя му, се събрахме в аулата на НАТФИЗ, за да поговорим за житейския и творчески път на автора и как неговото културно наследство е разказано по света през годините. Имаме и специални гости от Норвегия: 

Проф. Елън Рийс - професор по скандинавска литература в Университета на Осло, ръководи Център за изследване на Ибсен към университета

Проф. Лиянг Ксия е изследовател в центъра, координира двугодишна магистърска програма за Ибсен и работи по темата глобално възприемане на Ибсен

С нас са директорът на „Театър София“, изиграл възрастния Пер Гюнт – Ириней Констaнтинов, режисьорът на постановката Катя Петрова и голяма част от екипа. Важна част от събитието е премиерата на документалния филм за създаването на спектакъла. Ставаме част от пътя на Пер Гюнт до сцената – от идеята и желанието, които зреят още от времето, когато Ириней е бил първи курс в НАТФИЗ. „Направи ми страхотно впечатление и у мен остана през всички тези години мнението, че това трябва да се постави на всяка цена. Какво по-норвежко от Пер Гюнт!“, споделя Ириней.

Обсъждаме защо Ибсен е втория най-поставян драматург в света след Шекспир с между 100 и 180 постановки всяка година.  Ириней ни дава един от възможните отговори - „Всички намират в Ибсен важни и актуални неща, които съотнасят към темите на деня. От тук идва и интересът към него, който никога не спира.“ Това може би е достатъчно за нас, като зрители, но самите актьори са изправени пред още по-голямо предизвикателство – „Четем текста, потъваме и потъваме и накрая се питаме – как ще го играем това? Толкова много идеи, герои, сцени и теми.“, или казано по-философски „Кой съм аз, който играе този, който се пита кой е той?“, продължава той.

На помощ идва проф. Елън Рийс, която ни разказва за живота на Ибсен и как се е превърнал в родоначалник на модерната драма. „Пер Гюнт“ (1867 г.) е втората най-популярна постановка на Ибсен след „Къща за кукли“ (1879 г.). Освен тях, Ибсен е написал повече от 300 пиеси, като голяма част от тях са музикални комедии – популярен по онова време жанр, сравним с днешните комедийни семейни сериали. Написан повече за развлечение, докато Ибсен е в Италия, в наши дни наричат „Пет Гюнт“ норвежки национален епос. Самата пиеса е дълга – 5 действия и 4397 стиха изискват зрителят да се посвети и наистина да потъне в смесицата между библейски и фолклорни мотиви подправени с щедра доза философия. Имаме възможност да чуем и част от първата сцена в норвежкото римувано звучене, а всяка година на норвежкото езеро Гала различен режисьор поставя своя „Пер Гюнт“.

Проф. Лиянг Ксия изследва „Пер Гюнт“ и неговото представяне в различни държави и култури. „Театърът играе важна роля в изграждането на националното, на нацията. През 1850 г. в Берген е създаден норвежкоезичен театър, в продължение на 6 години от 1851 г. там стажува Ибсен. По този начин, той става част от движението за норвежка национална идентичност.“ От тук, правим скок във времето до 1934 г. и филмовата екранизация на „Пер Гюнт“ в Нацистка Германия. В съзвучие с държавната доктрина по онова време, тролите са представени като евреи банкери от лондонската стокова борса. В Зимбабве и Египет постановката е политизирана и показва злоупотреби с африканските държави с тежка критика към Запада. И още един последен пример – в Китай „Пер Гюнт“ е поставен за първи път през 1983 г. в Пекин, като прасе заменя трола. Залага се на местната символика - прасето е нисше божество от легенда и има негативни качества – индивидуалност и търсене на собствени цели, нещо което не е на почит в Китай. През 2005 г. е част от репертоара на Пекинската опера и от тогава е поставян още няколко пъти.

Изглежда всеки народ и епоха успява да открие своя „Пер Гюнт“, да го оживи според целите и нуждите си. И така повече от 150 години. Тук ще завършим с още един цитат от Ириней Константинов: „Пер Гюнт“ е една от най-странните и загадъчни пиеси. Това, че не е реализъм, дава възможност човек да си я представя и отваря много различни пътища за нейното реализиране.“ Заповядайте на театър да откриете своя Пер Гюнт.

Проектът „Пет Гюнт пътува“ е подкрепен от Програма "Културно предприемачество, наследство и сътрудничество" и има за цел подобрен достъп до култура и изкуство на публика от малки населени места.

10 факта за Пер Гюнт, които може да не знаете 

1. От 1850 г. до сега Пер Гюнт е поставен в 60 държави, като е игран повече от 25 000 пъти
2. Творбата не е писана с идеята да се поставя на сцена, но финансови причини карат Ибсен да промени намерението си
3. Първите години пиесата е играна до 3-то действие - смъртта на майката, което се приема за достоен поетичен финал
4. Според Ибсен, хората, които не са част от норвежката култура, няма да могат да разберат Пер Гюнт
5. Превод в стихове или проза? Много специалисти смятат, че преводът от норвежки е по-удачно да е в проза, за да се запази смисълът на текста.
6. Едвард Григ, който пише музиката за пиесата, не харесва „Пер Гюнт“. Ханс Кристиан Андерсен искрено съжалява, че изобщо го е чел.
7. Подобно на главния герой, творбата на Ибсен е пресъздадена по много различни начини, включително през 2014 г. е издадена като комикс
8. Пер Гюнт е прекръстен на Питър Уинди при адаптацията на пиесата в Зимбабве и Египет
9. В Норвегия редовно присъждат награда „Пер Гюнт“ за принос за популяризиране на норвежкото
10. „Пер Гюнт“ е запазена марка с лого в Норвегия и се използва в туристическата индустрия

Факти за Хенрик Ибсен в България 

• 5 пиеси на Ибсен са поставяни в България и играни общо 105 пъти
• За първи път „Пер Гюнт“ е поставен преди точно 100 години през 1923 г. в Свободния театър, под превода на Гео Милев, а в главната роля е Кръстьо Сарафов, а преди 120 години в Русе за първи път в България е поставена пиеса на Ибсен
• За превода си на български на „Пер Гюнт“ в стихове, Стела Джелепова получава награда за ярки постижения на Съюза на българските преводачи
• Освен „Пер Гюнт“ на Театър София, можете да гледате и „Питър Гинт“ в НАТФИЗ. Пиесата е съвременна адаптация на Дейвид Хеър.