За каузата и предизвикателствата на правителствените агенти в България и как с подкрепа от Норвегия работят по-ефективно

20-09-2024 09:56

Преди няколко години разказахме историята на съдия Георги Видев и стажа му в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Днес продължаваме темата с поглед от България и проекта на дирекция „Процесуално представителство на РБ пред Европейския съд по правата на човека“ в Министерство на правосъдието - „Засилване националния капацитет за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека“. Посрещат ни Милена Коцева, директор на дирекцията и правителствените агенти Мария Димитрова и Силвина Собаджиева

Започваме с неизбежния въпрос – какво стои зад мистичната позиция „правителствен агент“?

Милена: „Агенти са всички, които представляват държавата си пред международни институции, отстояват нейните интереси. В случая – Съвета на Европа (към когото е Европейският съд по правата на човека– бел. авт.), чиято юрисдикция сме приели още през 1992 г.“

Правителственият агент защитава държавата пред ЕСПЧ и изготвя становища по дела. Като част от този процес, всички административни структури са длъжни да му оказват необходимото съдействие, допълват Силвина и Мария.

Има още една много важна роля на правителствения агент – да координира изпълнението на решения на съда в Страсбург. След осъдителна присъда, държавата трябва да вземе мерки, които често включват законодателни промени. В много от случаите е нужна координацията на различни институции, местни власти и други. „Което е сложно, но това е първостепенната ни задача, защото ние най-добре познаваме практиката на ЕСПЧ, познаваме най-добре казуса и практиките в други държави и съответно след това най-добре и обективно можем да обясним какво трябва да се направи,“ допълва Мария.

Дирекция „Процесуално представителство“ вече работи по един проект на подобна тема, през миналия програмен период. В резултат, жалбите на български граждани към Съда бележат спад до рекордно ниските под 500 на година, след пикът им през 2013 г., когато са били над 2000.

Как сега надграждаме постигнатото?

Силвина: „Първият ни проект акцентира върху това жалбите да са по-малко, като беше въведен превантивен механизъм, според който при изменение на нормативен акт, правим справка за съответствие с Европейската конвенция за правата на човека. А сега акцентът е по-скоро върху това, че статистиката за броя жалби е добра, но статистиката за изпълненията е лоша. И съответно се фокусираме върху проблемите на изпълнението. За това единият голям аспект е да помогнем да се създаде координационен механизъм по изпълнението, така че всички участници , от които зависи нещо, да могат да си взаимодействат по-ефективно“.

Важен резултат от проекта е създаването на национален координационен механизъм за изпълнение на решенията на ЕСПЧ. В него ще бъдат ангажирани институции и организации, което ще позволи по-доброто сътрудничество за извършване на необходимите дейности по прилагане на решенията. Работата на механизма ще се координира от дирекцията. Чрез него ще се въведе формална процедура за изпълнение на решенията на ЕСПЧ и това ще помогне за по-бързото им прилагане.

Проектът се изпълнява заедно с Норвежкия център за правата на човека към Университета в Осло. Партньорството включва обучения и посещения на място. По част от дейностите партнира и Нов български университет. Връзката между България и Норвегия датира още от 2015 г. и е свързана с убедеността на българската страна, че образованието е началната точка за успешната работа по прилагане решенията на ЕСПЧ. Друг проблем свързан с обучението е, че в България няма учебник по права на човека, който да е адаптиран към българската правна рамка и практика.

Мария: „Основният проблем е това, че юристите не познават добре практиката на ЕСПЧ, материята и цялата логика на тези взаимоотношения – национални и наднационални.“ 

Тук проектът помага в няколко посоки:

• Издаване на подходяща литература, в помощ на студентите, преподавателите и практикуващите;
• Въвеждане на задължителна дисциплина „Права на човека“ в юридическите специалности в университетите;
• Подкрепа за преработка на учебните програми в университетите за по-добро представяне на специфичната материя.

Силвина: „Идеята беше първо да се направи независимо обследване и да се отговори на въпроса ефективно ли се преподава или не? Изследваха се 9-те правни факултета в страната и после въз основа на това се направиха насоки за преподаване и се разработи докторска програма.“

Милена допълва: „Материята е много специфична и друг няма тази експертиза в администрацията.“

Публикации с решения на ЕСПЧ, чиито превод е проверен от правителствените агенти, и друга полезна литература по темата, можете да намерите тук: https://humanrights.bg/. Поддръжката на сайта също е част от дейностите по проекта и пример за устойчивост на добрите практики от него.