„Образованието е най-важното нещо“, казва Кован Алдоски на децата бежанци

04-12-2023 14:06

Знае кои са Васил Левски и Христо Ботев, и какво са направили за свободата на България. Намира прилики в историята на страната ни и на неговия роден Кюрдистан. Говори много добър български, научен в разговори с колеги и приятели. Убеден е, че ако искаш да станеш част от едно общество, приятелите ти трябва да са от държавата, в която живееш. Не приема, че всички бежанци са необразовани и бягат единствено по икономически причини.  

Той самият е пример за това.

Кован Алдоски е кюрд от северен Ирак и работи като социален работник в сигурната зона за непридружени деца бежанци в Регистрационно-приемателния център на Държавната агенция за бежанците в „Овча купел“. По образование е счетоводител, но никога не се е занимавал с това. Работил е в медии – писал е във вестник и е участвал в правенето на дублажи. И там започват проблемите му, за които предпочита да не говори, по политически причини спешно се налага да напусне страната. Идва в България преди 7 години, за да замине за Швеция, където е голяма част от семейството му. След кратък престой в скандинавската страна е върнат у нас, съгласно европейското законодателство. Настанен е в центъра за бежанци във „Военна рампа“ и почти веднага започва да работи като преводач за неправителствена организация, защото знае кюрдски, арабски, персийски и английски. „Още тогава помагах с преводите на непридружени деца и след като се отвори позиция в Международната организация по миграция в България започнах“.  Първо работи в сигурната зона за непридружени деца във „Военна рампа“ открита през 2019 г., а година след това и в „Овча купел“, когато започва да функционира и втората сигурна зона.  Там работи и до днес. Дейностите, свързани с осигуряването на специализирана грижа, се  финансират от Норвежкия финансов механизъм по проект „Подкрепа за непридружени деца, търсещи международна закрила“.

„Харесвам работата си и това, че помагам, както на мен са ми помагали много българи, добри хора. Знам какво е да си в чужда държава и да не познаваш никой. А те са малки, но носят огромна отговорност за цялото семейство. Ние сме до тях, като техни родители. Има деца, които идват, и дори не могат да пишат на майчиния си език, защото са родени във време на война и не са ходили на училище. Затова винаги им казвам, че образованието е най-важното нещо и трябва да се учи. Независимо на колко години си, всеки ден трябва да научаваш нещо ново“, убеден е Кован.

Вижда себе си в България. „Искам да остана тук. Пътувам много в Западна Европа, но тук ми харесва, защото чувствам страната близка като култура, дори температурите са подобни. Зимата, когато има сняг, е любимото ми време. Много обичам да се разхождам, често излизам с приятели след работа. Харесва ми България, тук има живот.“